След невероятните преживявания по време на сафари през 1933-1934 година Хемингуей решава да пресъздаде в художествено произведение точно и вярно всеки детайл от незабравимия лов сред хълмовете и саваните на Кения. Всичко в книгата - от названията на градовете, долините, хълмовете и реките до имената на африканските водачи и носачи - отговаря на действителността. Изключение правят само имената на хората от най-близкото обкръжение на Хемингуей. Неговият биограф обаче разкрива и тяхната самоличност: Дж. Ф. - Джексън Филипс, всъщност е Филип Пърсивал - един от най-добрите професионални ловци в Кения, мъж с чувство за хумор и неуморим разказвач на ловни истории; Карл е Чарлз Томсън - приятел на писателя, а П. О. М. е Полин - втората съпруга на Хемингуей. В редица от почивките, изтегнал се на сянка, писателят чете разказите на Толстой и в книгата си споделя своето впечатление от тях. Затова "Зелените хълмове на Африка" не може да се определи само като "ловна" или книга за сафари.
Хемингуей превръща това свое произведение в творчески експеримент, в доказателство, че документалната проза може да притежава художествения заряд на белетристиката, стига да бъде достатъчно истинска. И така "Зелените хълмове на Африка" отразява стила на Хемингуей с всички негови предимства и недостатъци. Първите читатели на книгата пък я възприемат като "творческа отмора" за писателя.
