"Старецът и морето" е шедьовърът на Хемингуей.
През 1952 г. писателят получава за повестта си наградата “Пулицър”.
Историята на малкия човек сред необятния свят. Той е победител и победен, стоик и мечтател, съхранил мъжеството и достойнството си.
Основните герои в творбата са старият рибар Сантяго и момчето, името на което не се споменава. Те са добри приятели и често излизат в морето за риба. Момчето помага на стареца в живота и любима тема са им бейзболните мачове. Единствената прехрана на Сантяго е риболовът, a парите, които ще получи зависят единствено от слуката в морето. 84 дни старецът не хваща нищо и решава да навлезе навътре в океана, където вярва, че ще има големи риби.
На 85-я ден рано сутринта Сантяго приготвя скифа си и навлиза навътре в Гълфстрийма. Не след дълго на заложената примамка се хваща огромен марлин. Рибата завлича лодката още по-навътре в океана, а старецът едва я задържа със сетни сили и очаква рибата да се измори и да излезе от дълбините.
Старецът удържа рибата три дни, като се храни със сурова риба, уловена на по малките му въдици. На третия ден рибата излиза на повърхността и Сантяго вижда колко е огромна̀. Марлинът започва да върти скифа в кръг, а старецът с почти изчерпани сили успява да го издърпа до лодката и да го умъртви с харпуна.
Сантяго завързва рибата до лодката и поема към брега. По пътя среща акула и тя откъсва парче от марлина. Старецът я убива с харпуна си, но марлинът вече кърви и остава диря, която привлича още акули. Рибарят убива още няколко, но докато стигне до брега от богатия улов е останал единствено огромният скелет. Старецът се прибира изтощен, а на другия ден момчето го навестява и му съобщава, че са го търсили с хеликоптери. Другите рибари поднасят съболезнованията си, а повестта завършва с описание на Сантяго, който сънува африканския плаж и лъвове.
