В атмосферата на примитивния и наивно патриархален свят на дълбоката австрийска провинция след разпадането на Австро-Унгарската империя, двайсет и шест годишната Кристине Хофленер е пощенска служителка в селце край Виена. Смазана е от еднообразната работа, безпаричието, нищетата, грижите за болната си майка… Изненадващо получава телеграма. Богатата й леля от Америка я кани на почивка в швейцарските Алпи. В курорта Енгадин девойката попада в света на богатите и отначало плахо, но после все по-уверено го завладява. Промяната я опиянява и тя напълно забравя за стария си начин на живот… докато един прекрасен ден е принудена да се върне в него. Сгромолясва се пак в сивото, безпощадно ежедневие на мизерията. Съдбата за втори път й подава ръка - среща Фердинанд. Двамата се захващат с осъществяването на план, който ще ги промени, но в какво?
Стефан Цвайг (1881 – 1942) – един от първомайсторите на психологическата новела, блестящ есеист, биограф и романист. Радетел за Европа, обединена от „обща духовна енергия“, гражданин на света, за когото „личната свобода е най-висшето благо на тази земя“, след дълбока екзистенциална криза и крушението на хуманистичните идеали той слага край на живота си в бразилския град Петрополис.