Започваме в съвременен Лондон, където Джаспър Гуин, „модерен писател в Англия и доста добре познат в чужбина”, решава изневиделица, на възраст 43 години, да спре да пише. Той обявява това в статия за „Гардиан“, в която изброява 52 неща, които никога няма да направи отново.
Последното е: да пише книги, като с това блестящата му кариера приключва. Като начало той е объркан от новопридобитата си незначителност, чувствайки се леко встрани и обмисляйки живота си. Налага се да отиде в клиника за изследвания. В чакалнята възрастна жена, пенсиониран учител, която ще играе, странно защо, значителна роля в живота му, задава впечатляващ въпрос: „Вие ли сте Джаспър Гуин, или сте само някой, който прилича на него?”.В романа "М-р Гуин" в един момент се споменава за малка книга, написана от англо-индиец, Акаш Нараян, и озаглавена "Три пъти на разсъмване". Става дума, разбира се, за въображаема книга, но във въожбражаемите случки тя е и далечно продължение на "М-р Гуин" отчасти заради удоволствието, споделено от автора, "да последвам една определена идея, която имах в главата си". Може да бъде прочетена от всекиго, дори от онези, които никога не са взимали в ръка "М-р Гуин" защото става дума за самостоятелна и завършена история. Това не пречи все пак в първата й част да бъде спазено онова, което "М-р Гуин" обещава - допълнителен поглед върху любопитната история на Джастър Гуин и на уникалния му талант.
