Владо Даверов „Съвършенство“ (разкази). „Унискорп“ 2020, с. 238, 15 лв.

Владо Даверов няма нужда от представяне пред четящата и гледащата публика – достатъчно е само да се произнесе „Вчера“ и интелектуалните рефлекси заработват. Това обаче – известността имам предвид, е нож с две остриета, както е прието да се казва: от една страна, помага, защото - тъй твърдят онези с икономическата експертиза (нека влезем и ние в тромавия сленг на медии и политици 🙂 ), името продава, сиреч името Владо Даверов си е бранд отвсякъде; от друга, малко е подсичаща, понеже някой може да реши, че човекът се е изписал, талантът му се самоимитира, демек никаква изненада не можеш да очакваш. Да, ама не, да повторя и аз думите на незабравимия Петко Бочаров – Владо Даверов в тази книга е на високо, много високо ниво и то личи навсякъде, а на места направо вулканства. Започва сборникът малко в стил Ивайло Петров, „Преди да се родя и след това“, и тъкмо да въздъхнеш от и заради познатото, ти се стоварва такъв белетристичен топор върху главата, че чак хлъцваш. „Спасение“ – знам, не звучи като топор, но си е. Вярно, като чуе някой топор, веднага би си помислил, че „Спасение“ е някакво си там недодялано написанище, кълчищено и чворесто, но нищо подобно: това е изключително изящен, филигранен дори бих го нарекъл, разказ, създаден с виртуозно умение, който обаче няма как да не те остави стъписан. Да те сапикяса, да те хвърли в музиката, да те втрещи!... Честно казано, аз поне не съм чел по-жесток, по-смразяващ, по-потрисащ разказ в световната литература: няма хорор, няма Лъвкрафт, няма Кинг, няма Дийн Кунц и Владимир Сорокин, има „Спасение“, което обаче… А не, няма да издавам, прочетете си го сами 🙂 . Нататък сборникът продължава с няколко подобни „парчета“, за да намери накрая своите уталожвания, успокоения и умиротворения в разказа на дядото за внучетата. Там вече надеждата проблясва (надежда сред ковид), окото се омилостивява, душата се стопля... Това също е майсторство, висше майсторство, трябва да се признае: Владо Даверов умее да извиква всякакви емоции у своя читател, каквито си поиска - с една дума, че даже с един само препинателен знак и вече си му подвластен, напълно си отдаден на писателската му дарба. Сборникът носи заглавието „Съвършенство“ и аз подозирам, че една от причините да е кръстен така е тъкмо съвършенството, с което е написан. Остава само съвършено да се прочете… Митко Новков